Три месеца безмълвие, три месеца в пълна тишина, три месеца през който се водеше война. Война от която вие хора ти си нямате и представа. Сега седите и очаквате да получите разказ от първа "ръка". Е няма да стане ще трябва още доста да почакате....
Но след тази война сериозно се замисля по често да минавам в човешка форма, да влизам в главите ви, да разбера всяко кътче на прогнилата ви душа. Заблудените души който се сметят за любимци на някой който въобще не го ебе за вас. Не може да избягате, няма каде да се скриете. Може да крещите "Някой да ме спаси" , но никой няма да обърне внимание, най-малкото на другите хора не им пука за вас. Няма да ти обърнат внимание, но след тези викове в мислите си получавате едно "Сбогом". Нали каква ирония.... "Сбогом". А вие вече сте останали без крапчица кръв. Вървите през коридора на смърта а около вас минават учасните картини на скапания ви живот. Почти един часът е а ти продължаваш да се движиш в един кошмар, ужасно е целия този страх , гняв цялото страдение на целия ти живот минава пред очитети. Ето го и смърта чакате да завиеш в край на коридора, за да те хване на тясно. Ти си пътник, той е след теб, бягаш, с крайчица на окото той видя как бягаш. Бягаш но коридора няма край, изморен си искаш да си починеш, защото не може да бягаш повече, приключил си. А той е след теб и иска само да те убие, пред публика. Докато всички гледат кървавото парти, и го аблодират, а ти продължаваш макар че вече късно е, аз седя тук потънал в дълбок размисъл отново, размишлявам върху новия си удар отново. Поглъщам един калотапин, докато не съм се престрастил йонаним, все повече ми харесва да играя ролята на смърта. Вече не изпитва жал, всяка война води до промени, а тази моя промяна много ми харесва. Седя в стаята си , и държа шишето с хапчетата, запечатани вътре. Облизвам пръстите си, изпивам цялото шише до дъно поглеждам дали съм сигурен че това е всичко. Тъмнина мразя да съм човек, събудих  се гол в Макдоналдс целия покрит в кръв, видях трупове зад щанда, изглежда тази нощ е била забавна. Предполагам че отново съм припаднал, не отново. В 3 часа сутринта слагам ключовете си на вратата. По целия под лежят трупове, не си спомням как са се озовали там, но предполагам че съм ги убил, ролята на смърта обикновено е най-интересна. Седя гол на кревата почти обяд е, чудя се какво ли дават по телевизията, дано отново цици, прехвърлях каналите докато не намерих Хана Монтана. После се протягам да взема алое и ланолин, разбивам стената и ръката и събарям всяка свещ от камината, грабвам фанелката си кърпата, целувам труповете по земята, да определено тази нощ е била забавна жалко че това тяло е толкова слабо. Аз съм просто дявола в човешка форма който е свикнал да използва халюцигени. Разбрах че само така мога да използвам, мойта сила, предизвиквайки илюзия отново, и мозъчни наранявания на това безполезно тяло. Режейки кожата си с бръсначи ножове и кърфици, хайде Исусе кога ще свърши това??? Фазите през който преминавам, смаян сам и толкова объркан, дните в който не знам кой съм, а силата използвам сам, може би това е ключа към края на войната. Какво ще правя??? Плащам на блудния син, дяволски син, много методично докато го убивам. Няма да забравя този ден. Аз хапя, режа и разцепвам, снощи беше страхотно но не мога добре да си спомня, кога съм се забавлявал толкова много, диши да измъчваш е едно, но истината че човека трябва да страда повече. Спомням си първия път когато разчлених член от семейството си, о не какво говоря тези спомен не е мой дойде с тялото, май съм избрал подходящия човек. Мисля че беше декември бях със братовчеда и пиех бренди, увих го в коледни лампички и го бутнах в смръдливата вана. Наразях го на пърченца и точно когато отидох да изпия кръвта  му , помислих че трябва да изпия водатя от банята. Това трябва ше да бъде забавно, жалко че не съм бил там. Тогава тези дни на смърта е била щастлива сега е мой ред. Гледката на кръв ме възбужда, това може да е артерия синко. Твоята кръв, превивания и писаци, изглежда не ме претисняват изобщо. Вече 1 и 30 е и аз идвам така че вероятно трябва да бягаш. Таен коридор някаде наоколо, човека трябва да има такъв или не вероятно няма. Може да крещи какво то си иска с всичка сила това няма да спре да го насека. 
О да определено вие хората сте интересни същества, определено в вашата кожа се чуствам по свободен, вече не съм само създание на ноща. Аз съм сред вас.